ПОСЛЕДНО ПИСМО
НА ЕДИН БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ ПОЕТ
Нощ за писане на стихове,
ако и ти се отвърнеш от мене,
какво ми остава?
След познатото изкачване до умората -
плесенясалите галерии на съня.
Продължително сгромолясване!
Нощ за писане на стихове,
ако и аз се отвърна от тебе,
какво ти остава?
Да си само една от нощите
за възстановяване на работна сила.
Мрак бездънен и страшен.
Нощ за писане на стихове,
зареди ме с безсъние
и ме изстреляй в извънсобствена орбита.
Дори никой да не вярва на думите,
които ще викам оттам,
които ще викам...
които ще ви...
© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2007, № 8 (93)
Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.