София Несторова

КАЗВАТ

Че ти, който рисуваше
светове за очите ни слепи,
си бил сляп по рождение...
Казват още, че си мошеник.
Защото някой си чул, отнякъде,
(т.е. не точно той, а някой друг,
комуто можем да имаме пълно доверие),
че нямало птици, които летят надолу;
че мислите не покълвали от главите
и не разбивали черепната саксия,
а ги носел вятърът -
оня, дето слиза от върховете;
че любовта била сливане между полове,
а не преливане на цветове
и че ти най-добре знаеш това -
"какво се прави на божа кравичка!"
И още казват, че нямало нищо страшно,
че ти просто си превъртял на тема катаклизми;
че Апокалипсисът бил приказка за лоши деца
от някаква стара книга;
че сънищата не са нашият друг живот;
че музиката не е прозорец,
от който можеш да слушаш звездите;
че денят се познавал от сутринта
и нямало никакви чудеса,
чудесата били атракция за туристи -
"Какво ти чудо?! Слънце си грее, вали си дъжд..."
Казват, че жена ти веднъж...
и че ти... Че ти прекаляваш с пиенето!

Гледаш през кривите предни зъби
на стоустата Клюка -
кокалче здраво не ти е останало вече, -
гледаш навън
и за първи път искаш
(целият жлъчка, отрова и кисело)
да потънеш в търбуха u,
да се смесиш с кръвта,
да избиеш в лимфата!

Ти, който рисуваше светове...
Прости ни!

Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.