* * *
Беше сладостна самотата с теб,
мисля си.
Макар с малко горчивина,
мисля си,
беше хубаво нашето самотуване.
Каквото и да си казахме,
мисля си,
не се намери дума
да я натоварим като муле
с някакъв непоносимо тежък смисъл.
Бях ли аз щастлива?
Беше ли щастлив?
Непонятно.
Като йероглиф.
© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)
Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.