ЖЕНИ И ЕСЕН
Светлината на лятото се приглуши
в бистрия сок на компотите
и земята наостри уши
за последния звън на живота.
Над пращящи и влажни огнища
с дъх на кисела лютенùца
опушват коси жените
и бъркат със дълги в небето лъжици.
После стегнаха здраво във кърпи
своите плитки лучени.
Пукнаха чушки на всеки жив въглен,
облаците подлютиха.
Но есента нахлу и по къщите:
захароса меда по бурканите.
Сита, накваси мъглите с дъжд и
наложи полетата, цели в изгаряния.
Зароби жените край печките.
Отвори вратите за гладните мишки.
Като кибритени клечици
духна огнищата.
Утаи се в очите недоугасени,
пепелива, водата на целия свят.
И под яйчния крем карамелът
загорча като гнил листопад.
© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
Други публикации:
Сибила Алексова. Заземяване на мълниите. София: Пламък, 2007.