ЖЕНА НА КАРУЦА
Пъстра каруца с деня се надгонва.
Малка жена на гърба й се клати.
Осем деца, един мъж и два коня
се държат за полата й.
Ако всички жени бяха такива,
нямаше да има войни.
Конете си чорлят големите гриви
и пътят звъни.
Как ми се ще да се хвана за ритлата
и сред път да се пусна на някакво място...
Приказки, слама и сноп дечурлига
висят заедно с мен от колата.
Скочих и рекох да хвана през нивите...
Жената мънисто ми подари.
Ако всички жени бяха такива,
нямаше да има войни.
© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.11.2007, № 11 (96)