Сибила Алексова

РОДОПИ

Кротка-кротка, добра планина.
Голяма. Питомна. Предана.
Ситни села като шепи зърна,
тихи и мъдри в своята бедност.
Схлупен човек и схлупена къща
един друг подпират се, тъй както могат,
и мълчат, та дано ги забрави Шейтана
и да ги помни Бога.
Току запеят джамията с църквата,
бели и чисти като момичета,
а в краката им пуйки в шалвари опърпани
чоплят разровени улички.

Жълтите крави се нижат в тютюна...

Пръстите нижат горчивите дни,
толкоз горчиви, че даже и хлябът
с водата сладни.

* * *

...Нов-новеничък, ощърби се месецът
и от минарето възвести Рамазана...

И светнаха нощите. И гладът
превърна се в празник.