ПОД РАЙСКАТА ГРАДИНА

web

Двете, баба с мама, чернобели като щъркели,
клечат между ребрата на коравото поле.
А отзад, покрай чертата, дето тоя ден се свършва,
минават крави като часове.

Селяните си намерили една пролука в празниците
и земята пълнят със кливил картоф.
В костите им вятърът си точи безобразно
тънката ножовка.

За баба ми парчето нива с посева е нещо,
голямо колкото живота.
А след живота долу тя пред Бога се зарече
в Райската градина да работи.

Навирил е уши един подмолен тъмен бурен -
с баба ми мълчат и под око се гледат.
После тя почива на голяма твърда буца
и си преброява редовете.

Хората приседнаха под тежестта на времето
и сенките на облаци полетата насякоха.
И виси отгоре Райската градина набраздена -
сеячите си чака.

 

 

© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)

Стихотворението печели Първа награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2007).