ПЕРНИК-СОФИЯ
Преброждам влака, целия, за да намеря
купе със циганки. Винаги
пътувам най-добре,
ако пътувам с циганки.
Свивам се като натрапница
във димното гнездо на гаргите.
Опушените устни, нокти и клепачи
изплитат сладка паяжина-разговор.
Когато думите им се сгъстят така, че спра да дишам,
затварям книгата - прозореца отварям.
(Те също никога не питат,
преди цигара да запалят.)
Запалена глава подавам. Разкази, жигосани
с татуировки-имена, свистят в ушите ми.
Отърсвам ги навън подобно прилепи, но после
в нощта ми влитат.
© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
Други публикации:
Сибила Алексова. Заземяване на мълниите. София: Пламък, 2007.