Сибила Алексова - Огън се е спуснал в лозето

ОГЪН СЕ Е СПУСНАЛ В ЛОЗЕТО

На косовете
пукат като въглени сърцата.
Ситни облаци вървят по края на простора -
отдалеч заобикалят.

Жега от оная, дето пие много,
млякото пресича и разделя влюбените.
Скриха се в реката кравите и хората.
Черни риби надойдоха -
да ядат сапун.

В дребни пеперуди гьоловете се превърнаха
и на старците умът им изветря в небето -
мъртвите си майки тръгнаха да търсят.

А затърсят ли се - те ще се намерят.

Легнах на земята и станах на земя,
щом заходиха по мене буболечките.
Между билките се стрелна една пукнатина
и мина през сърцето ми.