МЕДитация
На предела между деня и нощта,
между вятъра и тишината,
с ръце, подпухнали и тежки,
прострял на колената си,
огромни и златни от пчелна отрова,
мед, дим, клей и восък,
дядо е клекнал край кошерите,
точно на лятото в най-медоносното.
И гледа, и гледа, и гледа
как най-тежките и прашни от пчелите
влитат-излитат, влитат-излитат,
влитат тежки и леки излитат.
На предела, където цветовете
стават особено зрими през лятото,
той посредничи между деня и нощта,
между вятъра и тишината.
Докато не прозря и отвъд.
И натежал от пчелна отрова,
дим, слънце, мед, восък,
капна пред кошерите.
И долетя мама, побрала в ръцете си
слънце и восък, мед и отрова, дима
с клея...
Горчивото и захаросаното.
Ето я, златна край кошерите.
А там цветовете стават особено зрими през лятото.
Мама учи езика на деня и нощта,
на вятъра и тишината.
© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
Други публикации:
Сибила Алексова. Заземяване на мълниите. София: Пламък, 2007.