Рафаел Смирнов - За вълците

ЗА ВЪЛЦИТЕ

Рафаел Смирнов

Един отчаян вълк слязал към селото с надеждата да намери поне една кокошка. Вървял по прашния път и слюнките капели от устата му. "Ех, да имаше нещо да си похапна" - мислел си той и след малко видял, че наближава селото.

По пътя се задало едно куче. "Къде си тръгнал, Вълчо?" - попитало то. "На разходка" - отговорил вълкът. "Умирам от глад - продължил той. - Да ти се намира нещо за ядене?". Кучето отвърнало с насмешка: "За какво да си нося? Има кой да ме храни". "Завиждам ти! Като цар си живееш" - казал вълкът. - "Да имаше и мен някой да ме гледа. Не знам защо, но за нас, вълците, никoй не иска да се грижи". А кучето отвърнало: "Ти, Вълчо, не виждаш простата истина - вие, вълците, сте диви".