Румен Шивачев - Тъпият дъжд

ТЪПИЯТ ДЪЖД
анти-нирвана

Тъпият дъжд. Мята мътни монети.
Паважа плющи. И черно е мътното.
Вече век. Няма какво да засвети.
Световната дупка душата ми глътна.

Тъпия дъжд. Какво не изгриза.
Спомен за дума. Спомен за форма.
Няма далече. Няма и близо.
Земята не знае. Небето не помни.

Затъпял е дъждът. Нищо не казва.
Стърже и мляска с кухо дрънчене.
Хвърля езици. Хлътни и мазни.
В кого да се вслушам? В какво да погледна?

Няма картина. Ни рамка с парцали.
И няма лъчи - глътна ги мътната.
Тъмни води са се лудо разляли.
Краката ги няма. Кръста потъна.

Тъпия дъжд. За какво се разплаща,
та прави лицето ми крива монета?
Иде лодкарят. Замята се с плаща си.
Бавно отплува: - Много си беден.