ИЗПОВЕД
Със бедния - беден, със сития - сит.
Така ме запомниха дните.
Другар на поляни, на път и на рид,
на рибите волни в реките.
Не носех на рамо отровни стрели
и мрак от мъгливата есен.
Далеч от рояка на гневни пчели,
танцуваше моята песен.
И в тъмното ходех безкористен, прав,
през остри скали и търнаци.
Цветенцата росни на тихия нрав
ми бяха жалони и знаци.
В сърцето ми има от въгленче жар
и радост от дните хлапашки.
Затуй ми поднасят цветята нектар
и слънце от своите чашки.
© Радослав Линковски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.02.2007, № 2 (87)
Други публикации:
Радослав Линковски. Тъжна есен. 1998.