Павел Боржуков-Боржи

* * *

web

Обърнах камък.
Времето за него
се обърна също.

Кой трие още
два сухи клона?
Настъпват ледници.

Прегръщам камъка
и разпознавам себе си,
преди да бях те срещнал.

Ивица трева
бозае от скалата.
Няма мъртви камъни.

Не само камъкът
надмогва времето -
и човекът каменее.

Цял милениум
отлисти майсторът,
докато дяла камъка.

Намерих камък
роден от морска пяна.
Чух как Фидий ахна.

Все по-надолу
слизат вълците.
Все по-сиви кучета.

Сляп от светлина
прилепът се блъска в мен,
усетил пещера.

Древен вълчи ек
в гласа на господаря.
Кучето настръхва.

Една и съща ябълка...
За Ева, Афродита
или Нютон.

Пърхат в сянката
крила на водно конче.
Ветрило в зноя.

Само глухарче
може тъй да целува.
Виж - първия сняг.

Две циганки вън
махат крилато с метли.
Ще хвръкнат на юг.

Други публикации:
Павел Боржуков-Боржи. Отвъд / Beyond / Alla... София: Изток-Запад, 2006.