СУТРИН

web

В гнездото на възглавницата ляга
като голяма, черна пеперуда
косата ми - събудена внезапно
от тъмните ми сутрешни предчувствия.

Сърцето ми е стръмен ръб на покрив.
Последното стъпало е високо.
А си лежат отдолу светли плочките
и все ме питат няма ли да скоча.

© Мирослава Карабелева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2007, № 10 (95)

Други публикации:
Мирослава Карабелева. Соленият дъжд на тъгата. София: Издателско ателие А^б, 1999.