ПРАВРЕМЕ

web

Наистина си мисля,
че фибра по фибра
започвам да се сбъдвам.

Преди това изпълваха ме като съд
тълпа от стръмни настроения и думи.
Враждебно се спотайваха.

Прибирам се завинаги сега
в отвъд привидното си състояние.
Успях да го предпазя от забравяне
през времето,
когато растеше
студената трева
над празното ми тяло.

© Мирослава Карабелева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2007, № 10 (95)

Други публикации:
Мирослава Карабелева. Соленият дъжд на тъгата. София: Издателско ателие А^б, 1999.