ВЪВЕДЕНИЕ

Йордан Калайков

web | Животописи

След 13 години до старите текстове, писани през 1994 г., се приютяват нови*. Все едно че са се срещнали стари познайници и в изблик на словохотливост си разменят неизречени думи. Вече казаното се оглежда в огледалото на изминалото време.

В този странен диалог аз, авторът, съм съдник на самия себе си. Това предизвиква неудобство, което неизменно изпитва един баща към децата си, които обича въпреки слабостите им и същевременно би желал да ги види с други очи.

Давам си сметка, че написаното някога е само по себе си уникално и всяко посегателство е опасно. Но от друга страна, съм пленен от нейно величество импровизацията. Дали вече сътвореното може да играе ролята на зададена тема, около която може да се импровизира? Може би, както е при джаза и джазмените.

Гледам на написаното някога със същия трепет и вълнение, както тогава, когато е било сътворявано, но също и с усмивка, заради сантимента и убедеността, че старите текстове биха могли да заговорят с нови гласове, както и да предизвикат размисли.

Иначе аз съм си същият. Разликата е в прибавените 13 години към някогашните. Най-накрая съм се смирил и съм признал превъзходството на белия лист, но не съм се отказал да го предизвиквам, отново и отново...

Авторът

 

* В изданието с цифрата 2 се бележи новият текст от 2008 г., а с 1 - старият от 1994 г. (бел.ред., Н.П.). [обратно]

 

 

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2008
Йордан Калайков. Животописи. Две книги в една (1994-2008). Варна: LiterNet, 2008.