КОСТНИЦА
Царю на всички полуистини,
теб ли хвалихме,
докато трупахме последното си злато?
За него ли можахме да се съберем?
Дадохме чашите за вода и вино
и накитите на дъщерите си дадохме.
И телецът беше златен -
идолите също светят.
Водачо към отчаянието -
най-голямата пустиня,
която човекът може да познае,
и най-огромна полуистина,
на теб ли се покланяхме?
Пътят на непокорството осеяхме с кости,
а плаващите пясъци не са ковчези
и гробове не са местата,
където никой не се завръща.
© Данка Калчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.09.2008
Данка Калчева. Помня Едем. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Данка Калчева. Помня Едем. София: Омофор, 2017.