ПРОЛЕТНИ МИНИАТЮРИ
Димитър Боримечков
ЧУДОТО НА ПРИРОДАТА
В неделя ходихме в гората: да починем и да подишаме чист горски въздух. Утринната роса ни ободряваше, а пеенето на птиците галеше слуха ни. Какво ли не видяхме и не чухме, а ето че тези необикновени гъби виждахме за пръв път. Те лежаха в тревата, шест-осемъгълни звездички с топчета по средата. Затова сигурно са получили това необикновено название. Лекички са - перушинки.
Никъде повече не съм срещал това чудо на природата, и досега пред очите ми са тези фантастично-звездни гъби.
ДАРЯВАНЕ С ПОКОЙ И ТИШИНА
Свечерява се. Утихва пролетният вятър и дневният шум. Къщите добиват тайнствена сянка. Очите още виждат леките щрихи на притихналия млад листак, силуетите на познати хора.
В този вечерен час не замират само гласовете на природата. Разменят си викове кучетата. Издават своя глас и овцете. А в общия хор се намесват и жабите. А съвсем редом, като в просъница, плач на бебе, на много бебета.
Когато всички деца спят, потънали в дълбок сън, природата не спи: дарява ги с покой и тишина.
© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.03.2008, № 3 (100)