РАЙ ЗА ГРЕШНИЦИ
И по възраст, и по ум хлапаци,
смислени занятия не знаехме.
Свивахме из кривите сокаци
и безсмислени игри играехме.
И добре, че батковци и какички,
лелки, стринки, чичковци и прочие
след усилия, почти юначески,
нашите игри целенасочиха.
Със култура
по номенклатура,
със педагогични развлечения,
с празнични паради
и естради,
и с предначертани увлечения
ние скъсахме с незрялостта си,
мъдри влязохме във младостта си.
А по тамянливи
директиви,
дето псалмопевно прокънтяваха,
милите ни батковци
и татковци
литургии без хоругви правеха.
Вече всички сме целенасочени.
В нужно направление формирани.
Работим си винаги по почини,
веселим се в зали оскандирани.
На ята долитат и отлитат
лектори, инструктори, докладчици.
Нещо все заплитат и разплитат
из безкрайната словоплетачница.
Всичко има в техните обители.
Липсват само по бюрата свещници,
за да се обзаведе един внушителен
рай за грешници.
© Александър Миланов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.05.2007, № 5 (90)
Други публикации:
Александър Миланов. Рай за грешници. София, 1967.