Дохожда и такъв момент,
че идва ти дотук
от бюрократи или от друг
подобен елемент.
Изобщо си вбесен така,
че полудяваш чак
и идва ти от гняв в ръка
да стиснеш як кривак.
(Кривакът е тояга,
с която се налага,
когато се налага,
където се полага).
Но участта на сатирик
(за зло или за добро)
те задължава в този миг
да стиснеш във ръка перо.
И вместо с якия кривак
да хвърлиш як пердах,
ще трябва да събудиш смях -
най-малко под мустак.
(Не е кривак перото,
защото в обществото
то служи на доброто.
Горкото, ах, горкото!)
© Александър Миланов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.05.2007, № 5 (90)
Други публикации:
Александър Миланов. Гостилница за гладни. София, 1981.