ЕРГЕНСКА СЛУЧКА
Видях пред себе си момиче,
ама едно момиче - чудо.
И в миг сърцето ми затича,
подобно конче, и то лудо.
Без много-много да се бавя,
аз й направих комплимент,
какъвто трябва да направи
ергенът в нужния момент.
Но тозчас думите засричах
и взе сърцето да се свива,
че ме погледна туй момиче
със строгостта на директива.
Миг. Два... И моята тревога
започна да се изпарява.
Че всяка директива строга
до време строга си остава.
И устоиш ли отначало,
сама тя скоро не разбира
какво по-точно е желала
на хората да директира...
С очи, във мене устремени,
тя се усмихна приветлива.
Отминах я.
Не е за мене,
щом има нрав на директива.
© Александър Миланов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.05.2007, № 5 (90)
Други публикации:
Александър Миланов. Рай за грешници. София, 1967.