В ПАМЕТ НА П. П. СЛАВЕЙКОВ

Един от малкото, които своя дял
от скръб понесоха на тоя свят с величье
- той бе самотен жрец на своя идеал...
               Тълпа го с лаври не обкичи.

Дух, в свойто рвение бездушни вред видял,
той беше твърде горд, за да го тя обича,
- но, глуха към това, що живий бе създал,
               пред мъртвий тя ще коленичи.

Ще чуем ний слова на лицемерна дан:
изгнаник, родино, ще бъде той прибран
от теб... от празненства защото имаш нужда!

И без да пощадиш поне като завет
презрението на прокудений пое,
ти свой ще го зовеш - остала нему чужда...

30.V.1912

© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.