В ДРЕЗГАВИНАТА

Молитвы вечернiя кротки. *

Майко! обич само аз прочетох и узнах от твойте тихи взори.
                   Дете, пораснало в благословени дни,
аз тръгнах и пред мен усмихваха се всички кръгозори...
                   Но мечтите ми се връщат днес: животът ги рани.
Крилати - те не бяха ли несъкрушими?
                   А с тях и аз се връщам, майко...
                                      Майко, утеши ме!

                   Склонил глава на твойто силно рамо,
аз ще ти разкажа кротко тъмната си повест: всичко отлете -
прекрасното, в което ме научи; всичко измени, като да бе сън само
                   - и само аз останах същото дете...
Ти в нежност утаи от мене туй, що аз не мога да утая:
                   страданьето... Защо ме, майко, не научи да страдая!

                   Сега аз искам, в сенките на здрача,
след толкоз шумен ден, в размисъл приклонил глава,
                   аз искам, безприютен вред, безшумно да поплача -
                   унесен пак в заветните слова,
които ти ще ми повториш, и щастлив, че в твоите обятья
болката си ще приспя аз, майко, без проклятья...

© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.