TRISTIA*

I

Обичам бурний порив на морето,
кога смущава нощем с тътен глух
далечните простори и сърцето...
Уви! той често спомня моя дух.

Обичам светлий кръгозор небесен,
под който пеят в утринний въздух
безгрижни чучулиги страстна песен...
Ах! той напомня нявга моя дух.

ІІ

Безкраен ден... Зари и все зари
и нийде сянка в знойните простори
о Боже! Но духът се умори
и ето вече сън ще го обори.

Безкраен ден... Не ще ли свърши ощ,
та най-подир духът да поотдъхне?
Аз искам тъмний свод на глуха нощ,
а струва ми се, няма да се мръкне!

ІІІ

Аз скоро ще умра... Животът тури
в духа ми смърт: тревога и тъга.
Зарийте ме, другари, на брега -
че моят мир е, дето има бури.

Но паметник не слагайте над мен -
че стига ми товара но живота!
И стига само кръстът на Голгота
да сочи моят гроб уединен.

И нека там при мене да намират
покой последен морните вълни
в печалний час, когато се стъмни -
и да въздиша вместо мен зефирът...

© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.