СЪЗЕРЦАНИЯ

Всред безсърдечните безименен изгнаник,
аз следвам своя път без отдих и приют;
посрещан с ням поклон, изпращан с таен смут -
аз диря близки вред и вред ме считат странник.

И чувам гласове от утрина до заник:
- Дали е той мъдрец? Или - не е ли луд?
Но, вслушан в всяка скръб, оставам аз нечут -
защото аз съм сам, защото съм избраник...

Ах! В съзерцание на вечните неща,
прощавам всичко аз и кротка грей мечта
на моето чело, що никой не погали.

Но, между свои чужд, на друго време син,
венчан с гирляндата на небосвода син -
кому в завет ще дам безмълвните печали?

© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.