QUO DIVERTUS ABIS? *
            Virg. Aen

І.

О как е тиха тази лунна нощ:
не трепва лист, ни ветрец лъхва -
и ето всичко вече в сън отдъхва...
Душа! Ти само не почиваш ощ.

А де настръхнал твоят блян витае
в просторите на чаканий покой?
Защо най-сетне не заспи и той?
Ах! да, ти чуваш - нещо пак ридае...

ІІ.

Снегът се сипе кротко и без шум,
снегът се сипе както цвят от вишни
и стели нивите край полский друм,
където грачат гарваните хищни.

Снегът земята в бяло премени...
Дали е той венчалната й роба,
прикътана за най-щастливи дни,
или саван - да я обвие в гроба? **

** Втори вариант на стихотворението "Снегът се сипе..." е поместен в Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. Съст. Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. София, 1910, с. 289-293.

II.

Снегът се сипе кротко и без шум,
снегът се сипе като цвят от вишни
и стели нивите край полски друм,
където грачат гарваните хищни.

Снегът земята в було премени...
Дали е то венчалната й роба,
прикътана за най-щастливи дни,
или саван - да я обвие в гроба? [обратно]