МЕТАФИЗИКА

Quid ultra?*

На синура на морната мечта,
де в сън пиян денят лобзай нощта,
Безкрайното отваря свойте двери.

Зачатие на ден.
Завесата се колебай пред мен
и кат мома на брачний праг трепери.

О, гънки на неведомия мир -
дали ще се раздиплят най-подир
с дихание на вопли и на вери?

Зачатие на нощ.
Завесата се колебае йощ
и кат пречупено крило трепери.

На синура на морната мечта,
де в сън пиян денят лобзай нощта,
Безкрайното затваря свойте двери.