* * *

на Рени

Две болни и повехли теменужки,
в които смътно тиха скръб личи,
два погледа... и всеки един, дружке,
                  е клюмнал и мълчи.

Те цъфнаха, че слънцето ще доде...
О, вяра на копнеюща любов!
Те цъфнаха, то лъч им не проводи:
                  не чу то техний зов.

Две болни и повехли теменужки,
в които смътно тиха скръб личи,
два погледа... Нима не са те, дружке,
                  от твоите очи?