* * *

web | Призраци

Дете, нощта ни сварва без приют -
загадъчна, безжизнена и лунна.
Пейзажите слухтят във таен смут.
Послушай: тихичко ридае струна...

Ела - и нека помълчим смутени,
душата ми е плаха и блуждай.
Дете, дете! Душата ми страдай;
ела - и нека паднем на колени.

Как тъжен и велик е този час,
нали - и как е всичко безнадеждно...
Смъртта разперва веч криле над нас:
минута е да се погледнем нежно.

 

 

© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001

Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.