APPRENDS-MOI, O MA DESTINEE*
FAUT-IL SOUFFRIR...

І

Море живот - неизмерими бездни.
Една след друга гонят се вълните;
един след друг премятат се и дните -
                  и всичко чезне...
Едни остават сал тъгите...

ІІ

Тя иска - мойта черна скръб... ламти
Ехидната неутолима;
пороен плач по рухнали мечти
погълна тя... а още жажда има.
И ето я - в сърцето ми се впи
и ноктите й с болка се забиха:
избликват капки кръв... Ехидно, пий
сълзите ми щом те не напоиха!

© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001
Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.