Цветан Бошев

ПРЕЛЕТ

В памет на дядо ми Цветан

Есен беше. Патиците в прелет
пореха небето като с плуг.
Обратния си път, за да постелят,
крясъци посяваха на юг.

В дядовия скут аз слушах смешки,
лютеше дим из двора прекопан,
стенеше на глас и по човешки
скованият от него стар сайвант.

Дядо беше щур за веселба и песен,
майстор на шеги и всичко друго,
но в този ден му стана двора тесен
и улови на патиците диви плуга.

Сутрин беше. Ятото в небето
прие душата дядова без смут.
Кърпите му носни от прането
махаха за сбогом с плясък луд.

Патиците бяха отлетели,
но по вятъра се върна кикота им -
взела беше с врели-некипели
душата му да весели прелитането.