Цветан Бошев

ХЛЕНЧ

Взе да стине радостта от живота,
богохулно казано, но поне
поохлузих хълбок с една женска рота,
в хляб и думи изтърках чене.

Изпитото вино не бе първокласно,
но свърши. Плесен в бъчвата зрее.
Което бе лошо - мутира в ужасно,
от прекрасното пуста черупчица зее.

Измълчах си мечтите, смеха си излаях,
сълзите на брадавици се втвърдиха.
Вещ бях в магиите, но веч не вещая
черней ли псувнята, белее ли стихът.

Стискам артъка от дни пластелинени,
с отпечатъци, дето добро не орисват -
и на двете ми длани огледалните линии
кръст кръстосват, звезда не изписват.

Зимата сложи на колене сезоните,
в пейзажа приклекна хиена петниста.
Немеят фанфарите, голеят пилоните,
знамената са в коша с бельото нечисто.

Вий дъскорезно добрата хармоника.
Просяци с танец убог й уйдисват.
Дългоживяното е къса хроника,
неизживяното - дълго псовисва.

Разми се междата на пошло и читаво,
в палатите тропкат прасета.
Нищо по-скъпо от залъка клисав,
нищо по-евтино - от въжето.

Векът ми рожден - бадева се спомина.
В приюта на новия скимтя и пелтеча.
Прозява се пропаст, пред челядта ми зине.
Ниски са думите ми за парапетче.

Простете за хленча! В приземната кръчма
вече метат. Призвездната скоро отваря.
Изчегъртвам Ц. Б. на моята маса с калъчка
и резвам ухо - с обеца да платя на кръчмаря.