Цветан Бошев - Бащината къща

БАЩИНАТА КЪЩА

Тя дълго е летяла в небето на годините,
а ние сме прохождали, забягвали и остарявали.
Днес под сами стрехи на спомените мините
таи, свидни родни духове и услужливи дяволи.

На входа й ли отежа - ми стига, за да премалея
и охналият гредоред с поклащане
в ухание на биле бабина душица да ме полюлее,
преди онуй... завинаги изпращане.

Надзърна ли в долапа с престояло
брашънце, полепнало по ситото -
докрай пред погледа ми ще е бяло
и сърцето ми на пита ще е сито.

Разлистя ли на жълти длани изжълтялата тетрадка
с незавършено любовно излияние,
изтръпването - от завършек на любов ще е по-сладко
и от пиянство - по-блажено състоянието.

От паякови арфи из изби и тавани,
полъхне ли ме звън тъжовен и пречист,
такъв и аз от прага й ще стана
и ще си тръгна на зигзази като лист.