web | Дар

Образ измислен в пречупена сянка
виждам съдбата как моите дни
ловко размества и гневно плете ги,
а щом я усетя, зловещо крещи.
Заравя душата ми в пепел от грях,
измъква я после и дъх не поела,
я мята далече и свита от страх
ме прави да бъда рисковано смела...
Но има и дни, доброта я обзема
и вмъква се в мен и в сърдечния зов,
тя глътчица обич ми дава да пия,
да вярвам, че още живея с любов!