ЕПИТАФИЯ НА ЕДИН
        ПОЛУЗАБРАВЕН СПОМЕН

Скрепен за дървен кръст-дрънкулка,
обезглавен от някаква любов;
зазидан в осемстайна молекула
С₂Н₅ОН и жив заровен
в безплодното поле на суха книга;
обесен - с обецата - на ухото ми,
удавен в шум на раковина.

И с още няколко случайни хора
погребан в обща, неизвестна снимка.