САМОТА

От бялата варосана къща излезе жена с дълга черна дреха и дълги бели коси. Тя стигна до плесенясалия водоскок на пустия площад и погали с есенни ръце пърхащите безшумно сенки на мъртвите гълъби. После приседна на бялата каменна пейка и чак до вечерта остана там неподвижна, вперила поглед към дългата права улица насреща, която, според закона за перспективата, се превръщаше далеч-далеч в безнадежден ъгъл.

Черната жена заплака едва когато се разтвори в нощния мрак.

© Стефан Гечев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2000
Стефан Гечев. Самобичуване. Варна: LiterNet, 2000

Други публикации:
Стефан Гечев. Самобичуване. София: Захарий Стоянов, 1999.