КРАЯТ

Разхождах се бавно и спокойно из парка, който поради ранния летен час беше почти пуст. Само двама старци на сенчеста пейка. И няколко скачащи кучета, които се гонеха с навирени опашки.

В страничната алея един едър мъж, гол до кръста, с нещо като чалма на главата, тичаше стотина метра, обръщаше се рязко и се затичваше обратно. Като стигнеше до началото, се обръщаше пак чевръсто и така през цялото време, докато го наблюдавах отдалеч, изпълняваше упорито своето странно упражнение.

Когато се приближих до него, той спря и със задъхан, тревожен глас ме запита колко е часът.

­ Девет ­ отвърнах.

­ Точно?!

­ Без пет.

­ Без пет? ­ изкрещя той. ­ Без пет! Боже мой! Значи още... Без пет! ­ Той се затича с всички сили към изхода на парка, като продължи да крещи “Без пет... Без пет!” така отчаяно и страшно, че кучетата спряха играта си, свиха опашки, наклякаха и завиха зловещо към светлото утринно слънце.

Старците бяха вече мъртви.

© Стефан Гечев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2000
Стефан Гечев. Самобичуване. Варна: LiterNet, 2000

Други публикации:
Стефан Гечев. Самобичуване. София: Захарий Стоянов, 1999.