ПРЕОБРАЖЕНИЯТА НА ДЪГАТА
10. Х. 1998 г.И днес, както толкова дни преди, небето беше синьо, без сянка от облак. Но за разлика от другите минали дни, на него се беше появила великолепна, огромна седемцветна дъга. Ожаднелите хора я гледаха смаяни и тълкуваха. Едни казваха, че тъй като дъгата се явява след дъжд, това означава, че тука, у нас, е валяло, само че ние не сме усетили и че сега вече всичко е безнадеждно. Другите казваха, че не, че ако минем от другата страна на дъгата, тя ще остане в бъдещето и това ги изпълвало с надеждата, че скоро ще вали. Техният спор се превърна във война, тя трая цял ден.
Единственият оцелял вдигна очи и се разсмя: небето беше синьо, без сянка от облак, без никаква дъга.
“Аз знаех, че изобщо няма дъга!”, извика слепецът.
И умря.
Тогава заваля.
© Стефан Гечев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2000
Стефан Гечев. Самобичуване. Варна: LiterNet, 2000
Други публикации:
Стефан Гечев. Самобичуване. София: Захарий Стоянов, 1999.