Омръзнаха ми
сладките закачки.
Удавих в тях
последната си муза.
Ще се осмислям сам,
като салатен блус...
Накратко,
ще умра забравен,
злобен,
огорчен
и гладен.

Дали това предчувствие
е само трудна рима
или е името на БОГА?

И на кого
му пука днес,
че да мълча
не мога.

Животът, ако още искаш
да говориме за него.
Той е там,
дали е моят, твой
или на друг,
каква е разликата, а?
Боклуците в боклука.

Забравих да ти кажа,
че си тъпа,
и в кратки мигновения
дори те мразя.

Така се завъртя светът,
че се налага да си обясняваме
най-лесни за разбиране неща.

Абсурдно е, но те обичам:
Желая те до себе си,
любима!
- Хайде бе!
- Ще бъде чудо, ако кажа друго.

Все пак си кучка.

© Стоян Стоянов
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5.
© Електронно списание LiterNet, 09.09.2000, № 9 (10)