София Филипова - Преди несетно да потънем в нощта

ПРЕДИ НЕСЕТНО ДА ПОТЪНЕМ В НОЩТА

Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч:
и неусетно пада вечерта.

С. Куазимодо

И падат сенките смълчани и замислени,
потъват във сърцето на земята,
сбогували се със единствения слънчев лъч,
а той потънал някъде зад хребета.
И ние тъй потъваме зад онзи хребет,
където най-загадъчната нощ ни чака,
приготвила за всеки неговия жребий.

А всеки има корен във сърцето на земята,
но всеки корен във дърво дали израства,
и всякое дърво дали е с плодове,
и в тези плодове дали се е стопило слънцето
или се е стаило тъмното на земната луна,
обрекло ги на безполезност и безплодие?

Затуй ли жребият на всеки е различен?
Загадъчната нощ не си издава тайните.
Затуй и в този час на чезнещите сенки,
преди несетно да потънем във нощта,
душата ни замислено се вглежда
в единствения и последен слънчев лъч.