ДИМИТЪР МЕТОДИЕВ

Никола Иванов

web | Подреждане на балната зала

Димитър Методиев е първият носител на Националната литературна награда "Никола Фурнаджиев", която община Пазарджик връчва периодично. Той е номиниран и награден през 1985 година. Чисто поетически той отстъпва на награждаваните след това, пък и на други, но в творчеството му има и добри стихотворения. И при добронамереност, която е задължителна, трябва да ги оценим по достойнство. Това са предимно лиричните му творби, в които по човешки си е разтворил душата. Такива стихотворения можем да открием в стихосбирките му "Антология манускрипта", "Реките, от които пих вода" и в други негови поетични книги от по-късния негов период, когато екзистенцията и равносметката присъстват по-отчетливо. Ето го например края на стихотворението "Реки":

Аз пих вода от Сена и от Волга.
Аз пих вода от Жълтата река.
И спорят в мойта кръв любов и болка
реките на света. И на века.

Тук поетът се е опитал да погледне на света по-широко, с отворени очи към разнообразието и многоцветието му, а не през очите на идеологическото разделение и противопоставяне.

По-притушени, по-умъдрели са вече стиховете на Д. Методиев. Идва и равносметката, която е свързана с надеждата за по-талантливото утре на нашата поезия:

И що от туй, че няма да е лесно,
че някой друг, все още нероден,
ще дойде, ще затрупа мойте песни?
Аз знам това. И чакам тоя ден.

В по-късните му стихотворения прави впечатление разнообразието в музикалността на отделните стихотворения: от народно-песенната тоналност в "Песен", през спокойната интонация на приглушените звуци в "Скица", болката в "Завещание", до известна стилистична близост с Висоцки в някои от стихотворенията му.

Мъдростта на възрастта и годините неизбежно водят до задълбочаване и вглеждане в сложностите на живота. За това говорят стихотворения като "Нефертити", "Като в стар романс", "Жита", "Сбогуване с Парма", "Летят годините", "Молитва", "Студени, унили", "След мен ще наредите мойта спалня" и други. Ето едно кратко стихотворение-равносметка:

Така ще си умра:
недоживял и недолюбил,
с прощална яснота разбрал,
че твърде малко съм раздал,

че твърде много съм пропуснал и загубил...
... че тъй ще си умра:
недоживял
и недолюбил...

Топло е стихотворението "Черга за теб", посветено на майката:

Пролетно слънце пече.
Още ги няма листата -
сянка на младо дръвче
гола лежи на земята.

Слънцето жарко пече.
Слънцето буди листата.
Бърза тревата, тъче
черга за теб на земята...

И макар че авторът се подготвя и очаква неминуемото, тонът е спокоен, без драматизъм. Просто приема нещата като предопределена даденост. Настъпва и самотата - "Започват дъждовните дни", което събужда и търсенето на приятелствата - "Доигра ми се на карти"...

Д. Методиев е автор и на интимно-любовни стихотворения, в които чувствата не са бурни, а уравновесени - "Лъжливи са добрите изненади", "Стареем, мила моя...", "Черните очи", "На твоето лице" и други, а в "Като в стар романс" старостта е почувствана като бавно отминаване и потъване в здрача:

Пиян от есента, дъждът залита
с тъгуващия вятър под ръка.
И зъзнат голи под дъжда върбите.
И мътна иде старата река.

И време е по тихата алея,
Изпратен от самотния кълвач,
Да тръгна аз и бавно да се слея -
като във стар романс - с добрия здрач.

Д. Методиев има и едно стихотворение, в което мъждука и надеждата за творческо бъдеще. Това е "Ако на нещо се надявам":

Аз не мечтая мойта песен
да преживее векове.
Аз знам, ще бъда неизвестен
войник от древни боеве.

Ако на нещо се надявам -
това е стръкче от букет
пред паметника в чест и слава
на Неизвестния поет.

Това е.

© Никола Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2006
Никола Иванов. Подреждане на балната зала. Варна: LiterNet, 2006-2007

Други публикации:
Никола Иванов. Подреждане на балната зала. София, 2006.