МЕЖДУ ТЛЕННОТО И БЕЗСМЪРТНИЯ ДУХ

Никола Иванов

web

Стихосбирката “Помежду” е книга, в която поезията е в зоните на истинското изкуство. В нея лирическият Аз се чувства органическа и неотделима част от Космоса, от Всемира. Тук, на земята, човекът има временна мисия, това е една кратка спирка по пътя към безкрая. Живей на земята, но мисли за след това, за Вселената и Бога - е основното поетично послание, което откриваме. Характерно стихотворение е например “Аз, Емпедокъл”. Ето как започва то:

Кратерът страшно прилича на зейнал прерязан гръклян.
Дълго
единствен аз
виждах над него главата на Бога.
Снощи внезапно ми хрумна за Бога причастие
самозаклан -
всъщност разбрах,
че е време да върна плътта си на земния логос.

Прерязаният гръклян, този силно експресивен образ, в случая може да ни напомни за едно сравнение на Далчев относно залеза. Но именно това потвърждава вариативността на внушението и мисълта на Ницше, че нюансът е най-голямото постижение на човека. Защото предметността, доколкото я има, преминава в жажда за духовност:

Вън боговете протягаха в мрака съзвездни тела.
Бързо напуснах града по посока гръкляна на Етна -
исках по пладне да вляза в закланата Божа глава...
Само да стигна върха и във кратера да се метна!

Затова и монологът на кръвта (“Предсмъртни записки на кръвта”) е впечатляващ, защото тя се чувства комфортно и вижда своя висш смисъл, когато тече, пулсира и живее в поетите - в случая обобщен смисъл на творците, на духовните хора. И лирическият Аз иска да усеща как “въздухът в белите дробове ставаше слово”. Преди да се отправиш за Там, трябва да усетиш и въплътиш в себе си духовните завети на титаните, живели преди тебе, за да не отидеш отвъд “словесно гол”. Тогава шансовете да те приемат подобаващо Там са значително по-високи.

Заглавията на стихотворенията също говорят за духовност: “Горната земя наесен”, “Брат на мислите ми”, “Старецът и пространството”, “Към архангела на българите”, “Търсене на думи”, “Тълкуване”, “Богоборство”, “През към” и т.н. В стихотворенията ще срещнем имената на духовни исполини като Ботев, Пушкин, Платонов, Кафка, Есенин, Цветаева, Манделщам. Одухотворени са предмети, образи, топоси. Невъзможно е просто в лириката на поет, който живее във Варна, да не присъства родният град, морето:

Варненци по принцип дисонансно пеят -
може би по чисто структурни причини:
челото на Варна на Ташла-тепе е,
ларинксът е стълба в Морската градина,
слънчевият възел е крайбрежен пясък... (”Из Варна”)

Впечатляващ е модерният и ненатрапчив патриотизъм, далече от шумното отблъскващо патриотарство. Всичко преминава през човека, важен е Богът вътре в нас. Краят на стихотворението “Отместване” е емблематичен за духа на цялата стихосбирка:

После разбрах, че трепериш от друго трептене.
После разбрах, че поетът отмества телата си -
смъртното тяло от тялото на душата си,
а помежду им люлее лиричното време.

Вечното противоречие между плътта и духа е интерпретирано и в края на “Търсене на думи”:

Златото, с което плащам нощем
райските внушения в съня ми,
денем го сънувам като мощност
в слабата моралност на плътта ми.

Поетът стъпва на пръсти в храма на изкуството. Можем да открием известна близост в най-общ смисъл и далечни прилики с поети като Иван Цанев и Борис Христов, главно по отношение на символистичния дискурс в “Помежду”. Но Димитър Калев е достатъчно различен от своите предходници.

Цикълът “Хекзаметри” затвърждава споделеното за поезията от “Помежду”. Стихотворението, дало заглавието на книгата, е твърде показателно:

Поетът иска да е “морален пунктир”, който да е невидим, но винаги да стои пред човека. Това е част от хуманистичния патос на книгата.

В “Помежду” няма излишни, случайни и неубедителни стихотворения. Това е една стилна и плътна поетична книга, смислово нагнетена, концептуална. Тя притежава несъмнени поетични достойнства както в съдържателно, така и във формално отношение. Поетиката на книгата е модерна, но без да е маниерна или предвзето модернистична. Поезията в “Помежду” ни принуждава да влезем в разговор с думи, “които опитват от въздуха възли да връзват”. В цялата стихосбирка не ни напуска чувството, че бродим из терените на духа и изкуството. И това усещане осмисля и си заслужава усилията от общуването с тази екзистенциална и полифонична лирика.

“Помежду” е най-зрялата поетична книга на Димитър Калев до момента. Тя може да задоволи всеки взискателен читателски вкус. А докъде може да достигне поетът? На този въпрос ще отговорят следващите му поетични книги.

© Никола Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2007, № 2 (87)