Момчил Цонев - (пух)кинопреглед

(ПУХ)КИНОПРЕГЛЕД

Момчил Цонев

Няма как да е по-дълъг, защото Пух би заспал

Коан: Какво би написал Мечо Пух, ако тръгне по следите на Опасни Животни, които всъщност се оказват филми от 2005-а?

Едно. Пух усеща, че съществуват много Подозрителни филми, в чиито следи никога не можеш да бъдеш сигурен. Пух влиза в Дрешника им и докато се рови из дамските палта и специалните им ефекти, незнайно как се озовава в Нарния (“Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът”, САЩ, 2005, реж. Андрю Адамсън). Върви си Пух в нарнийския сняг и край него се появяват Вещици, Лъвове под името Аслан, разни недоразумения на природата и дигиталните гении (човекоподобни с дълги уши, циклопи, минотавъроподобни, нанищоподобни, еднорози, лисици, каквито няма и в Гората на Пух). Мечето не знае как да разчете тези компютърно-видоизменени следи (според Прасчо може би са Невестулки), които се мултиплицират - емигрират от Нарния, преселват се и в други холивудски продукции. Пух обича приказките (самият Пух е приказка), но - защото е малко, глупаво Мече, обича приказките със смисъл, който не става по-сладък с повече фантасмагорични създания и плосък (излязъл от калъп) сюжет (може би малко повече мед в сюжета ще свърши по-добра работа). Когато Пух се захласва по гледането, винаги му е полезен и един Прасчо, който да го подсети, че тъкмо в същото време трябва да се свърши някоя специална сутрешна работа, която не може да се свърши следобед, нито пък утре.

Две. Пух знае, че една от най-специалните (не само сутрешни) работи при хората е влюбването. Пух е гледал много романтични продукции, но пред сладникавите филми (“Наистина любов”, Великобритания, САЩ, 2004, реж. Ричард Къртис) предпочита гърне с мед. Има филми обаче, за които Пух отново би изпял песничката “Колкото повече сняг вали, толкова повече вали”. Пух сяда в киносалона и любопитно се вторачва в “Елизабеттаун” (САЩ, 2005, реж. Камерън Кроу). Пух знае, че историята е донякъде истинска - героят, който преживява смъртта на баща си и новата любов като гърне, пълно с трагични и комични моменти, е спомен от живота на самия режисьор. За първи път, откакто се помни (от миналия Петък значи), мечето не е гладно в 11 часа сутринта, защото е заето да върви по следите на филма. Няколко секунди и Дрю Бейлър ще се самоубие. Проклетият телефон иззвънява, (сестра му), баща им е починал и Дрю трябва да прелети хиляди километри до Кентъки и да се върне обратно с праха му. В Кентъки обаче лентата се заклещва (както Пух в къщата на Зайо) в бутафорните и смешни случки на местната налудничава общност, в не по-малко лудата, но и жизнерадостна, стюардеса Клер. Всичко се обръща с главата надолу – смъртта е комична, а любовта пропътува още хиляди километри до американския патент в киното, хепи енда. Чудесна музика... Дневникът на Клер - подарък за Дрю и пътеводител по пътищата на Америка, все по-далече от смъртта и все по-близо до любовта... И много смях.

Три. “Преди всичко не може да има бръмчене само току-тъй. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи”, си мисли Мечо Пух. Ето откъде Чехов е изплагиатствал онази култова реплика за пушката и гръмването в последното действие.