ВЕЧЕ ЗНАЯ

web | Почти пълнолуние

Нежно стене изумрудна птица,
попила с крилете си крехки
цвета на отдавна желани очи.
Чертае плавно ореолни кръгове,
чиито сенки натежават в пясъка.

Сред песента на сбъдната молитва,
по кръвните ми струни пак трепти
неистово желание за сливане.

И се стичат ореолни радиуси
в зенита на моето щастие.
Най-живият ми смях сега се носи
над прилива, загърнат в светлина.

Бетонна точка ги разполовява...

Тях, всички птичи диаметри
над вълните свещени и там
аз отново очаквам.
Вече зная какво.
Вече зная.

 

 

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.