УСМИВКА

web | Почти пълнолуние

Усмивка, посадена привечер
в сянката настръхнала на коня,
покълна в синьото причастие
на спрелия миг над вълните
в най-слънчевия ден на март.

Мечтая във зелено иглолистие
невръстната усмивка да израсне,
да сменя неусетно и невидимо
умъртвените свои игли.

И когато дръзнем да забравяме
нейното присъствие в живота си,
хилядите живи да се впиват
в закърнялата болезненост на времето,
за да изгладят бръчките в сърцата ни.

А може би (дано не чуе дяволът)
през сълзи топли ще се смеем някога
на усмивките, родени от онази,
която посадихме привечер
в сянката изтръпнала на коня.

 

 

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.