СВЕТЛИНА

web | Почти пълнолуние

на един художник

Треперя цялата от светлина,
която ме препълва и прелива
от полетелите ми длани,
от разпилените ми вятърно коси
и от очите  ми, огромни от учудване:
- нима и себе си не съм познавала преди?
И колко ли светлинни мигове
са ми отпуснати на този свят?

Понякога ги искам наведнъж.

Понякога ги пожалавам като глътки
от виното на всяко причестяване
- да мога дълго още да греша,
за всеки грях да си измоля опрощение,
което да кънти от струите
на връхлитащи с обич вълни.

 

 

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.