СРЕБРИСТОТО

web | Почти пълнолуние

на Д. Равалиева

Повярвах на дъжда.

Когато си отиде, беше
измил очите ми.
И аз прогледнах.

И видях сребристите му нишки,
втъкани някак изведнъж
в косите ти.

Дочух сребристия му глас
в звъна, обикновения,
на стъклените чаши.

Усетих тежки като капки
мислите ти, блъскащи се както рибките
в стените на аквариума, синия.

Синьото му беше нарисувано.
И някой можеше да го изтрие.

Както бързо бе изтрита влагата.
Живителната - от очите ни.
И уличната - от паважа.

По тротоарите остана малко кал.
В устата ми - горчивото на бирата.

Повярвах му.

Но не разбрах
дали сребристото
е цвят на мъдрост...

 

 

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.