СЛЕД ДЪЖДА

web | Почти пълнолуние

Морето след дъжда пак беше сиво
и облаците му тежаха пак,
вълните пак се плискаха лениво
по плещите на този древен бряг.

А в свитите устни на късното утро
напираше дивият вик,
раздираше с кървави нокти отвътре
гърдите. И пак - нито звук.

Светът и днес не бе дораснал,
за да приеме обичта на слънцето.
И пламъкът отново бе изгаснал
като внезапно стреснат сън.

Едва роден, бе длъжен да умре
и в новите искри да влее глас.
Утре може би светът ще разбере
защо днес  отново замълчах.

 

 

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.