*   *   *

Премина бурята. И този път
- без гръмотевици и без порои.
Вълните пак успокоени спят,
полюшвани в ръцете на прибоя.

Там някъде, навътре, надълбоко
отново мъртвото вълнение бучи.
Като словата непонятни на пророк
морето блъска в слепите очи.

И падат посивелите  къдрици
от облаци дъждовни над водата -
лице оловно с бръчки от вълните
опитва се да скрие тя от вятъра.

Лежи водата плаха, изморена,
по-мъдра след мъртвия прилив.
Без отлив тя е странно състарена,
ала за отлив не достигат сили...

© Калина Вергиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2001
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Калина Вергиева. Почти пълнолуние, Бургас: Матаник.